Децата не разбират. Трябва да им се обясни.


Съобщение за грешка

  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; xmlrpc_client has a deprecated constructor in require_once() (line 4 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/drupalfu/lib/infusionsoft-php-sdk/infusionsoft.base.class.php).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; xmlrpcresp has a deprecated constructor in require_once() (line 4 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/drupalfu/lib/infusionsoft-php-sdk/infusionsoft.base.class.php).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; xmlrpcmsg has a deprecated constructor in require_once() (line 4 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/drupalfu/lib/infusionsoft-php-sdk/infusionsoft.base.class.php).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; xmlrpcval has a deprecated constructor in require_once() (line 4 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/drupalfu/lib/infusionsoft-php-sdk/infusionsoft.base.class.php).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; views_display has a deprecated constructor in require_once() (line 3157 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/includes/bootstrap.inc).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; views_many_to_one_helper has a deprecated constructor in require_once() (line 127 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/contrib/ctools/ctools.module).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; ctools_context has a deprecated constructor in require_once() (line 127 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/contrib/ctools/ctools.module).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; ctools_context_required has a deprecated constructor in require_once() (line 127 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/contrib/ctools/ctools.module).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; ctools_context_optional has a deprecated constructor in require_once() (line 127 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/contrib/ctools/ctools.module).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; panels_cache_object has a deprecated constructor in require_once() (line 127 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/contrib/ctools/ctools.module).

Претъпкан самолет. Задушно помещение, миризмата на всевъзможни парфюми ме удря в лицето.

Физиономии на пътници, излъчващи умора, и тези на винаги усмихнатите стюардеси. Връщаме се след почивка с полета Лондон-София късно през нощта. Предвкусвам срещата с детето, което ни е чакало цяла седмица, и вече разбирам, че емоциите няма да ми позволят да заспя.
Още на гейта, преди качването забелязах нея - възрастната жена с две момичета. Голямата изглеждаше на около 7, малката - на 2-2,5. Наблюдавах децата през цялото време. Играеха си, гонеха се по стълбите и се смееха от сърце. "Сигурно са сестри - казах си, - а тя им е баба."

Познах. Настаниха се три реда зад нас, шумолейки с торбите, които всяка от тях носеше, с играчките, с детските чантички, с якетата, с шаловете и шапките. "Как ли се оправя - зачудих се, докато гледах пъргавата за възрастта си жена и леко погалвах порасналия си корем - Сигурно и мен ме очаква същото..."

Но преди да успея да се унеса в по-далечното бъдеще, цялото пространство в кабината се заля с непоносим детски рев.

- Мама и татииии, мама и тати, мама и тати - дочух гласа на малкото момиче, - мама и татиииии!
- Шшшшш, шъш - заповтаря бабата. - Шшшшш, моля те, тихо - отчаяно повтаряше възрастната жена. - Те ще дойдат. Мама и тати ще дойдат.
- Мама и татиии – ревът не стихваше, а ставаше все по-пронизващ, - къде са мама и тати?

Пътниците наоколо се засуетиха. Едните започнаха да пуфтят, другите - да се споглеждат, присвивайки устни, трети - да се спасяват със слушалки, а мен започнаха да ме тресат хормоните. Дали заради майчиния инстинкт, с който се сдобих преди години, дали заради бременността, дали заради призванието си, но имах нуждата да отида при тях на секундата.

- Позволете ми да ви предложа своята помощ - казах, клякайки на пода до бабата, която държеше разреваното момиче. - Имам дъщеря, малко по-голяма от нея, освен това съм и психолог - казах с цялото състрадание на майка, която изпитвах към момента.
- С каката не сме имали такива проблеми - с надежда в очите проговори възрастната жена, - а Ния е много привързана към родителите си. Затова й е по-трудно.
- За пръв път ли се разделят? За колко време? - този път ми се наложи да говоря много по-силно на фона на нестихващия плач.
- Прибираме се за пролетната ваканция. Преди това като че ли не се е отделяла за толкова...

Погледнах към малкото момиченце. Беше се свило в скута на жената като бебе и посягаше да си смуче пръста. "Регрес", казах си наум, сигурно й е много тежко. Почти бях сигурна, че детето не знае какво точно му се случва, затова е изпаднало в един вид информационна дупка и това му причиняваше огромно страдание.

- Ти си тъжна, миличка, много си тъжна - започнах да й говоря, докато я галех по крачето. - Мъчно ти е за мама и тати, затова плачеш.
Ния за пръв път ме погледна в очите. Спря да плаче за кратко и започна да хлипа.
- Знаеш ли, мама и тати си мислят за теб - продължих, - мамите и татковците мислят за своите деца, когато не са с тях. И твоите мама и тати си мислят за теб.

- Мама... тати - отново заплака Ния.
- Те ще те чакат вкъщи и ще си мислят за теб през цялото време. Сигурно и на тях им е тъжно - продължавах да придавам смисъл на това, което ставаше. - Мамите и татковците ходят на работа, а децата понякога ходят на ваканции при бабите.

Момичето отново спря да плаче.
- Разкажете й какво се е случило - обърнах се към жената, - разкажете й какво я очаква след кацането. Може би ще се почувства по-добре.

Бабата започна да разказва и на двете ни как майка й и баща й са ги оставили на гарата, как са се разделили и как са им пожелали лек път. Лека-полека премина към разказа за плана, който имат за двуседмичната им ваканция в България.

"Страданието на децата не може да се забрави, но трябва да се надмогне. То трябва да се обговори."

- Франсоаз Долто

- И чичо Митко ще ни чака на гаратааа, и ще ни вземе със колатааа - леко напяваше тя. - Ще се качим в колата и ще отидем в къщатаааа...

След няколко минути Ния поиска мляко и каза, че й се спи.

- Мама... тати - съвсем неусетно похлипваше тя, докато сучеше от шишето си.
- А в къщата имаме котетаааа и тях ще ги нахраним с мляко. И ще се качим на втория етаж в детската стаяааа и ще извадим играчките. А утре ще боядисваме яйца. Дааа, бабе, нали ви обещах.
- Мау мау - вече със затворени очи говореше момичето, - мау мау даваме мляко.

Бабата продължи разказа още малко, докато детето не заспа дълбоко. Вдигна поглед и ми се усмихна с дълбока въздишка.

- Благодаря ви - погледна ме с умиление. - Какво направихте?
- Нищо специално - казах й аз, въздъхвайки с облекчение, - просто и двете обговорихме нещата, които се знаеха, но не се изричаха. Децата не могат да назоват чувствата си, затова имат нужда от възрастен, който да го направи вместо тях. Така изкарват напрежението, което чувствата създават отвътре. Имат нужда и да им се разказва за нещата, които се случват. Те усещат, че нещо се случва, но не знаят какво е то и ако възрастният не го назове, детето изпада в дупка и изпитва страх и ужас.

- Благодаря ви.
- Справихте се чудесно - завърших, надигайки се над седалката. - Момичетата имат късмет да имат баба като вас. Пожелавам ви лека нощ.

Върнах се на мястото си и си отдъхнах. Мисля, че го направи и целият самолет.

Отново си спомних за детето, което ме чакаше вкъщи. Спомних си и за всичките разговори по телефона в месеците, които тя прекарваше при баба, за жалното "Мамо, липсваш ми" и за "Прибери ме вкъщи. Вече не искам да съм тук". Спомних си и за нощите, в които тайно се промъквах в детската й стая и миришех чаршафите, които ухаеха на бебешка пудра и как, свила се на кълбо мислих за моментите, в които отново да я държа в прегръдките си. "Майките и татковците винаги си мислят за своите деца" - кънтеше в главата ми.

- Родена си за тази професия - промълви мъжът ми, стискайки ми ръката. - Никога не трябва да подлагам това на съмнение.
- Сигурно си прав - отговорих с насълзени от чувства очи. - А може би всяка жена е родена с усещането да е майка и просто с времето забравя за малките, но понякога най-значими неща - да говори на децата си така, сякаш разбират всичко...

 

Хареса ли ти статията? -> Сподели я с приятели

Взе ли безплатната ми книга? -> Направи го ТУК

 

Искрено ваша,

Leave a comment

Filtered HTML

  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Разрешени HTML tag-ове: <a> <em> <strong> <cite> <blockquote> <code> <ul> <ol> <li> <dl> <dt> <dd>
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.