Къде отива любовта? Или 3 причини за провала на съвремените връзки


Съобщение за грешка

  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; xmlrpc_client has a deprecated constructor in require_once() (line 4 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/drupalfu/lib/infusionsoft-php-sdk/infusionsoft.base.class.php).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; xmlrpcresp has a deprecated constructor in require_once() (line 4 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/drupalfu/lib/infusionsoft-php-sdk/infusionsoft.base.class.php).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; xmlrpcmsg has a deprecated constructor in require_once() (line 4 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/drupalfu/lib/infusionsoft-php-sdk/infusionsoft.base.class.php).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; xmlrpcval has a deprecated constructor in require_once() (line 4 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/drupalfu/lib/infusionsoft-php-sdk/infusionsoft.base.class.php).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; views_display has a deprecated constructor in require_once() (line 3157 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/includes/bootstrap.inc).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; views_many_to_one_helper has a deprecated constructor in require_once() (line 127 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/contrib/ctools/ctools.module).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; ctools_context has a deprecated constructor in require_once() (line 127 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/contrib/ctools/ctools.module).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; ctools_context_required has a deprecated constructor in require_once() (line 127 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/contrib/ctools/ctools.module).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; ctools_context_optional has a deprecated constructor in require_once() (line 127 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/contrib/ctools/ctools.module).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; panels_cache_object has a deprecated constructor in require_once() (line 127 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/contrib/ctools/ctools.module).

Често ме питате: „Защо съвремените отношения рядко издържат на трудностите в живота и не продължават във времето?“

Наблюдаваме го всекидневно. В кръга на приятелите, колегите, роднините... Мъжете и жените се срещат един друг всеки ден, събират се в двойки, влюбват се, следва бонбонено-цветният период, романтика до дупка и неутолимата нужда един от друг. Най-често издържат периода на влюбването, който трае около 6 месеца, и в момента, в който интензитетът си отива, а на негово място се настаняват неприязънта един към друг, дрязгите и кавгите, всеки тръгва по своя път. Случва се страстта да се запази и няколко години, но и това не успява да удържи двойката заедно и да послужи като основа за създаване на семейство.

Много са факторите, поради които отношенията на XXI век са изгубили устойчивостта си на стрес, промени и кризи. Днес ще изброя само няколко от тях, а по-подробно ще се спря върху три. Останалите ще споделя в следващите си статии.

№1. Вярваме, че истинската любов трябва да е неизчерпаем вулкан от страст, романтика и вечна близост. Търсим единство с партньора и очакваме катарзисът на първоначалното влюбване да трае вечно. Чувствата, които изпитваме към партньора си през този период, са идентични с онези, които изпитваме към майка си като кърмаче. И колкото по-малко близост сме изпитвали в онзи период, толкова по-силно ще се вкопчваме в идеята за вечната любов и единство с партньора в настоящето. Защо? За да задоволим тази нужда. Възможно ли е? Не, защото детските травми не се лекуват с преиграване на същия сценарий по същия начин, а с различно поведение и поглед дълбоко в себе си.

А какво става, когато не лекуваме травмата, а само й доливаме обезболяващо във формата на влюбеност? Оставаме в детската позиция, зависими от неудържимото си желание да сме вечно влюбени, единни и слети с партньора. Пристрастени към интензивната любов. Нищо чудно, че когато тя си отива - а тя си отива, защото хормоните не са способни да произвеждат допамин с такъв интензитет повече от 6 месеца - решаваме, че връзката ни е развалена, и търсим следващия обект на желание. И така до безкрай.

№2. Оставаме лоялни на родителите си, но най-вече на убежденията за отношенията, с които сме пораснали като личности. Всеки влиза във връзка с вярванията, които е наследил от бабите, дядовците, родителите, лелите, чичовците, съседите. Това са мисли, които формират представите ни за това каква трябва да бъде връзката, каква е моята роля и каква е ролята на партньора ми в нея. Мисли като „мъжът е този, който носи парите вкъщи“, „за да съм във връзка, трябва по-малко да говоря и повече да правя“, „ако изказвам нуждите си пред партнора открито, той ще си тръгне“, „мъжът трябва да се грижи за детето наравно с мен“ формират тази представа. За всеки тя е уникална и на езика на системната теория се нарича „семейната реалност“.

Двама души влизат във връзка със своя индивидуална семейна реалност. Част от нещата в нея се припокриват и ви обединяват - иначе нямаше да се съберете в двойка - но има и такива, които се блъскат една в друга и пораждат конфликти. Например мъжът в двойката има убеждението, че готвенето е женска работа, и очаква жената да го прави безпрекословно и с всеотдайност, защото така е било в неговото семейство. Жената е убедена, че готвенето е нещото, което трябва да се прави заедно, защото то обединява семейството около храната и сплотява партнорите, превръщайки ги в екип. В нейното семейство това е било акт на грижа и любов, което родителите са изразявали един към друг, и не вижда смисъл да готви, освен ако не е заедно.

В този случай имаме конфликт на убеждения и сблъсък от порядъка на „ти мен уважаваш ли ме?“ На пръв поглед е само „някакво готвене“, но в комбинация с някое друго убеждение може да инициира истинска война. Ако партньорите имат късмета да влязат в терапия за двойки, ще преразгледат семейните реалности и на двамата, ще си изкажат чувствата, които по време на конфликтите се крият зад обвиненията, и ще създадат своя собствена семейна реалност, която ще отговаря на нуждите и на двамата. Не на нуждите на родителите на двамата партньори, не на убежденията от рода на „ами при нас е така и точка“, а на семейството, което тези двама души са тръгнали да градят заедно - адекватна на сегашната реалност, а не на годините, в които са живели родителите им, в синхрон с нуждите им и устойчива във времето.

Ако нямат късмета да преразгледат тези неща, двойките стават все по-малко толерантни към различното мнение на партньора, стават все по-раздразнителни един към друг, решават, че това не е партньорът за тях, и се разделят. Дори и да имат чувства.

№3. Натоварваме партньора си с всевъзможни социални роли, дори и такива, които не би трябвало да му принадлежат. Едно от най-честите явления, които срещам в съвременните двойки, е следното. Мъжете очакват да са наставници в живота на жените си, когато половинките им имат нужда от съвсем друг тип отношения. Защо? За да се почувстват важни, силни, нужни и реализирани. Вероятно за да компенсират нереализираността си навън. Или жените имат нужда мъжете им да бъдат ментори, когато мъжът има нужда от жена, която да му дава любов и грижа, а не той да играе ролята на неин бизнес коуч. Причина? Нежеланието да порастнем и да поемем отговорност за собствения си живот и път.

Разграничаването на ролите в партньорските взаимоотношения е ключово за хармоничните отношения на XXI век. Партньорът не е бизнес ментор или коуч. Не е нито наставник, нито родител, нито учител. И не може да бъде. Освен ако и двамата са се споразумели за бизнес отношения с интимни придобивки.

Проблемите настъпват в моментите, в които единият държи да бъде авторитет за другия, а другият не го приема за такъв или обратното. Позволете ми да ви дам пример. Мъжът обвинява жената, че тя не слуша какво й казва той и не вярва на думите му, като същевременно приема съветите на някой авторитет в нейната област, който преповтаря думите на мъжа. Следва бурна реакция от негова страна, обвинения или скандали. „Щом не съм авторитет за теб, значи не ме обичаш“, заявява той. Но това не е така. Щом някой има нужда да се държи като експерт с партньора до себе си, значи иска да го вижда не в ролята на партньор в живота, а го вижда в ролята на слабо и незнаещо дете. Щом имаме нужда партньорът до нас да ни направлява в живота и да ни казва какви действия да предприемаме и какви решения да взимаме, значи не сме готови да поемем отговорността в ръцете с и стоим в ролята на дете. Ако и двамата негласно се споразумеят на такава йерархия, ще останат заедно в тази дисфункция до момента в който тя спре да обслужва нуждите и на двамата. Желанието за раздяла идва в моментите, в които непоносимостта на единия към другия идва от нежеланието да се поеме наложената ролята на дете или на роддител/авторитет.
Емоционалното израстване и на двамата би променило модела родител-дете, доминиращ-подчиняващ се и би накарало и двамата да се свържат не чрез нуждата от дундуркане, а чрез нуждите от взаимност, близост, емпатия, грижа, разбиране, уважение. 

Когато някой от двамата не приеме тези правила на играта и не се стигне до разглеждането на тези модели, най-често двойката се разделя с мотива „Той/тя не ме уважава“ или „Той тя няма нужда от мен“. За съжаление, когато се случи раздялата, без да има възможност тези модели да се назоват и/или да се променят, много е вероятно всеки от тях да влезе в абсолютно идентична връзка и да проиграе същия сценарий безброй пъти.

За щастие или за жалост хармоничните и дългосрочните връзки не пада от небето. Връзката означава работа. На първо място работа върху себе си, на второ - върху нещата които ви обединяват, и на трето - върху нещата, които ви разделят. Най-вече над тях. В някои двойки тези неща се случват от само себе си, при други с помощта на външни специалисти, на трети изобщо не им се случват, но им се случват други връзки, често подобни на тези, в които вече са били.

Хареса ли ти статията? -> Сподели я с приятели

Взе ли безплатната ми книга? -> Направи го ТУК

 

Искрено ваша,

Leave a comment

Filtered HTML

  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Разрешени HTML tag-ове: <a> <em> <strong> <cite> <blockquote> <code> <ul> <ol> <li> <dl> <dt> <dd>
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.