Когато мъжете станат ненужни...


Съобщение за грешка

  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; xmlrpc_client has a deprecated constructor in require_once() (line 4 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/drupalfu/lib/infusionsoft-php-sdk/infusionsoft.base.class.php).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; xmlrpcresp has a deprecated constructor in require_once() (line 4 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/drupalfu/lib/infusionsoft-php-sdk/infusionsoft.base.class.php).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; xmlrpcmsg has a deprecated constructor in require_once() (line 4 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/drupalfu/lib/infusionsoft-php-sdk/infusionsoft.base.class.php).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; xmlrpcval has a deprecated constructor in require_once() (line 4 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/drupalfu/lib/infusionsoft-php-sdk/infusionsoft.base.class.php).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; views_display has a deprecated constructor in require_once() (line 3157 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/includes/bootstrap.inc).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; views_many_to_one_helper has a deprecated constructor in require_once() (line 127 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/contrib/ctools/ctools.module).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; ctools_context has a deprecated constructor in require_once() (line 127 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/contrib/ctools/ctools.module).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; ctools_context_required has a deprecated constructor in require_once() (line 127 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/contrib/ctools/ctools.module).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; ctools_context_optional has a deprecated constructor in require_once() (line 127 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/contrib/ctools/ctools.module).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; panels_cache_object has a deprecated constructor in require_once() (line 127 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/contrib/ctools/ctools.module).

Леко стисна пръстите ми със силната си мъжка ръка, пожела ми хубав ден и ме изпрати с думите: „Благодаря ви. За това че ми позволихте да ви помогна...“

А само пет минути по-рано бързо крачех по „Пиротска“, бутайки детската количка с дъщеря си, без да подозирам за предстоящата среща. Докато отключвах колата, в главата си превъртах целия план за днес. Ще се прибера в еди-колко си, ще нахраня детето, ще взема дрехите за химическо, ще си приготвя обяда, ще изчакам гледачката, ще...
- Здравейте - прекъсна ме непознат мъжки глас, - с нещо да помагам?
„Какво пък иска тоя? - помислих, - сигурно сега ще ми иска пари.“ Надникнах плахо зад колата и огледах господина от глава до пети. Видях спретнатите дрехи и чистите обувки и мислено се укорих за мнението си точно преди миг.
- Чакайте да видя дали ще се оправя сама и ще ви кажа.
„Къде ще се оправиш сама? - продължаваше вътрешният ми глас. - Нали знаеш колко е тежка тази количка? Може би той наистина иска да ти помогне.“

Натоварих покупките в колата, сложих детето в детското столче и подкарах количката към багажника.
- Не ви чух какво казахте преди малко? - заговори господинът, отпивайки от кафето в картонена чашка.
- Казах, че исках да видя дали ще се оправя и сама.
- А дано, че като гледам това - посочи с пръст количката - не знам как ще ви се получи.

Сгънах я върху асфалта, посочих я с две ръце и казах:
- Заповядайте. Ще съм ви много благодарна да ми помогнете.
- Разбира се - чак подскочи господинът и в миг я пренесе от земята в багажника ми, все едно беше торба с домати, а не двадесеткилограмово устройство. - Знае ли човек какво да прави в тези ситуации. То с тази еманципация ние, мъжете, не знаем дали вече е редно да предлагаме помощ.

- Но вие го направихте. Защо?
- Ами - замисли се. - Мъжкото в мен май не се поддава съвсем. Ама като гледам, че все по-малко имате нужда и лека-полека си отива.
- Не го пускайте. Отива ви. - усмихнах се, захлопвайки вратата на багажника.
- Хубав ден, госпожице. Благодаря ви. За това че ми позволихте да ви помогна...
- И аз ви благодаря.

Колкото повече се отдалечавах от мястото на тази среща, толкова повече в главата ми кънтеше плахият му, изгубил голяма част от мъжествеността си глас. Мислех си за жените, които го бяха накарали да се откаже от своята мъжественост, за жените, на които силата му е била ненужна, за жените, които са държали да покажат, че могат и без него. Докато той е повярвал, че е станал ненужен. Мислех си и за скандалите, в които сигурно някоя жена го е обвинявала, че не прави нищо, не се стреми към нищо и нищо не иска. Мислех си за противоречивите послания, които даваме на мъжете около нас, без да си даваме сметка какво причиняваме на тях, а после и на себе си.

Мислех си за ролите на съвременната жена, за качествата, с които като че ли императивно се сдобихме в новата ера, за силата на жената, за волята й и за слабостта като качество, което изисква най-голяма сила. Мислех си за всички онези жени, които виждам в кабинета си, на семинарите, по събитият,а и за историите, които те разказват на себе си. Историите от тяхното детство, историите на техните родители, историите на приятелствата, на първите любови. Някои се е очаквало да се родят момчета, но уви, съдбата е избрала друго. И голяма част от нас вървим против съдбата си, доказвайки на родителите, че може и да не сме се родили момчета, но можем да бъдем като тях.

Други, наблюдавайки майките си, които са били потискани от бащите, сме си казали: „Аз никога няма да съм като нея. Всичко ще си правя сама и няма да позволя на мъж да ме командва.“ Трети пък сме преживели травми, в които не сме успели да се защитим, и сме научили, че трябва да сме силни, за да не може никой никога да ни нарани отново.
Така, съвсем несъзнавано, голяма част от нас сме намерили своя път да се погрижим за себе си и да не допуснем да бъдем уязвими. Но не е ли твърде висока цената? Дали така не се лишаваме от силата на мъжете и от огромна част от своята женственост?

Мисля, че жените могат и трябва да бъдат силни, борбени, заявяващи се, отстояващи правата си. Непременно това са качества, които са ни нужни, за да се адаптираме в днешния свят. Но защо не пробваме да го правим по нашия си - женски начин? А част от него е да си спомняме, че живеем в свят, който е населен не само от жени, а и от мъже. И точно това прави живота ни по-балансиран и по-лесен. Или както казва една моя клиентка: „Мога и с него, мога и без него, но с него ми е по-хубаво и по-лесно.“

 

 

Хареса ли ти интервюто? -> Сподели го с приятели

Научи ли за "Тайните вечери"? -> Направи го ТУК

До нови срещи,

Leave a comment

Filtered HTML

  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Разрешени HTML tag-ове: <a> <em> <strong> <cite> <blockquote> <code> <ul> <ol> <li> <dl> <dt> <dd>
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.