Ние сме от времето, в което ако нещо се развалеше, го поправяхме, а не го изхвърляхме. Интервю с Румен Йонков - рубрика МЪЖЕТЕ ГОВОРЯТ


Съобщение за грешка

  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; xmlrpc_client has a deprecated constructor in require_once() (line 4 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/drupalfu/lib/infusionsoft-php-sdk/infusionsoft.base.class.php).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; xmlrpcresp has a deprecated constructor in require_once() (line 4 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/drupalfu/lib/infusionsoft-php-sdk/infusionsoft.base.class.php).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; xmlrpcmsg has a deprecated constructor in require_once() (line 4 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/drupalfu/lib/infusionsoft-php-sdk/infusionsoft.base.class.php).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; xmlrpcval has a deprecated constructor in require_once() (line 4 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/drupalfu/lib/infusionsoft-php-sdk/infusionsoft.base.class.php).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; views_display has a deprecated constructor in require_once() (line 3157 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/includes/bootstrap.inc).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; views_many_to_one_helper has a deprecated constructor in require_once() (line 127 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/contrib/ctools/ctools.module).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; ctools_context has a deprecated constructor in require_once() (line 127 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/contrib/ctools/ctools.module).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; ctools_context_required has a deprecated constructor in require_once() (line 127 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/contrib/ctools/ctools.module).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; ctools_context_optional has a deprecated constructor in require_once() (line 127 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/contrib/ctools/ctools.module).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; panels_cache_object has a deprecated constructor in require_once() (line 127 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/contrib/ctools/ctools.module).

Мислейки за качествата, с който бих отличила днешния ми гост от всички други, много бързо си припомних умението му да подкрепя всяка своя теза с история, притча, книга, филм, анекдот, цитат или факт от живота на друг човек. Общуването с него не е просто размяна на реплики, мисли и спомени; дори не е и споделяне на дълбоки преживявания и ценни житейски изводи. Разговорите с него са околосветски пътешествия, в които за час или два се срещаш с най-великите умове, най-интересните разказвачи и най-мъдрите хора наведнъж. Веднъж по време на един такъв разговор Румен сподели следното: „Народът е казал, че със смъртта на всеки човек изгаря една библиотека. С моята смърт сигурно ще изгорят три...“

 

 

- Здравей, Румене. Моля те да се представиш се за читателите.

- Исус е казал: “Аз съм пътят, истината и живота”. Ако трябва да отговоря в тази стилистика - аз съм пътят. Това е нещото, което най-много ме характеризира като човек. Истински живея само когато пътувам. Само през изминалата година съм бил в Кападокия, в пустинята на Южно Мароко, в планините на Сърбия, в Родопите, в Брюксел... Скоро – някъде другаде...

Завършил съм техникума „Василиади“ в Габрово с отличие, българска филология в СУ пак с отличие. С две думи - аз съм като онзи камък, който пасва навсякъде. Мога всичко и всякак. През времето на социализма за мен казваха, че съм най-добрия българския белетрист на моето поколение. Имам четири български награди за литература и една международна. Носител съм на наградите "Стаматов" и "Орфей" за литература. Съдбата ми беше да стана писател, но събитията от 1989-а промениха цялата конструкция на обществото ни и литературните занимания не обещаваха добро бъдеще... По онова време в ръцете ми попадна една статия за 10-те най-успешни рекламни агенции в Америка. Дадох си сметка, че в България този бизнес все още не съществува. Така реших да се заема с реклама и маркетинг. В средата на 91-ва регистрирах рекламната агенция “Агора” и днес живея със самочувствието на един от бащите на съвременната българската реклама.

 

- Днес ще си говорим за мъжете и за жените. Чудя се, каква ли е ролята на жените в твоя живот?

- Голяма. Много голяма. Като се започне от жената, която ми е дарила живот, да се стигне до онази медицинска сестра, която още не го знае, но някой ден ще й се наложи да ми затвори очите...

Това е от нещата, които нито могат да се измерят, нито пък подлежат на някакво съизмерване или сравнение. Любимият ми Шопенхаер казва, че: „Мислите умират, когато се превърнат в думи“... Каквото и да кажа – ще бъде вече мъртва мисъл.

 

- За какво си им благодарен?

- За вдъхновенията, за полетите, за паденията, за синините върху душата и за изцеленията им...

Най-много, за онзи полурелигиозен блясък в очите им, защото нищо не възвисява така мъжа, както него.

 

- Какъв според теб е големият смисъл на една връзка?

- Във взаимната опора и във взаимната подкрепа. Има милиони връзки на този свят, в които хората непрекъснато се съперничат, едва ли не съществуват за да се мразят и тормозят един друг. Това е глупаво и непочтено.

 

- А как си го обясняваш?

- Съперничеството е иманентна черта на хората, не напразно гледаме с удовоствие спортните предавания. Задоволяваме потребността си от съревнование. Но съревнованието няма място в една връзка. Любовта, според мен трябва да е блага, пречистваща и всеопрощаваща. Спомням си една стара снимка на едно семейство с 60-годишен брак, а журналистът ги пита: "Каква е тайната на щастливия ви дълъг съвместен живот?", а те отговарят: "Ние сме от времето, в което ако нещо се развалеше, го поправяхме, а не го изхвърляхме."

 

- Чувала съм те да казваш, че съвършенството не съществува и трябва да приеме своите несъвършенства, за да можем да живеем и с несъвършенствата на партньора. Струва ми се, че това разбиране на човешката природа е по-присъщо на хора с житейски опит. При младите съвършенството като че ли не е въпрос на избор, то се е превърнало в задължение. Ти как го виждаш?

- Това е един от големите проблеми на консуматорското общество. "Трябва да имам най-новия модел телефон, най-модерните дрехи, най-новата кола" и т.н. Вечната жажда за всичко по-ново и по-добро се прехвърля и върху партньора, а той си е все същия – "стар модел", който си си избрал преди 2-3 или 5 години. Обичайно партньорът не успява да оправдае тези очаквания и какво правим в този случай? - Сменяме стария модела с по-нов... Без сантименти, без опит да се видим през очите на другия, жестоко, но ефикасно...

 

- Само до мъжете ли се отнася?

- Не е задължително. Има един феномен, който аз наричам синдромът на Маргарита (от “Майстора и Маргарита” на Булгаков). Тя е жена в началого на трийсетте, уж всичко й е наред в живота - има съпруг с добри доходи, хубав дом, приятели, изглежда щастлива, но нещо й липсва. Какво й липсва? Вятърът в косите. И точно тогава тя яхва метлата и хуква да гони вятъра - грабва децата или ги оставя, напуска съпруга си и се отдава на приключенията. Това е нещо, което и аз съм преживял лично, виждал съм го и при много приятели.

 

- Това ли е най-големият проблем на съвремените двойки - нетолерантността към рутината?

- В известна степен да. Още едно важно нещо, което се отнася до консуматорското общество е че съвременният човек е свикнал непрекъснато да бъде забавляван. Забавляват ни няколко милиона уебсайтове, няколко стотин телевизионни канала, хилядите връзки във фейсбук и неща, които мигат, скачат и светят. На фона на всичко това умореният съпруг, който се прибира вечер и се пльосва на дивана, не издържа на конкуренцията. Той далеч не е толкова атрактивен, забавен, не му се подскача, не му се правят комплименти и не му се разказват забавни истории. Понякога той иска просто да се прибере и да гледа тъпо в екрана час-два, за да се разтовари.

По същия начин мъжът очаква от жената да бъде вечно млада, вечно хубава, вечно усмихната, вечно елегантна. Но в същото време да е прибрала, сготвила и оправила децата, а това е очакване, на което трудно може да се отговори. Истината е, че съвременият човек е повече егоист и консуматор, отколкото даващ блага.

 

- Какво мислиш за изчезването на старите ценности? За все по-голямото изчезване на семейството като ценност. Може ли това да се спре?

- Мисля, че нито е възможно, нито е нужно да се реставрира миналото, но трябва да се формира нов модел на семейство, което все по-често наричаме само „връзка“. Старото, в което мъжът е главата, жената - врата не би издържал на сегашния динамичен живот. Съвременият модел трябва да е по-гъвкав. В един момент може единият да е повече въвлечен в работата, докато другия компенсира с грижите за децата, в следващ момент друг да поеме семейното бреме, докато вторият печели пари. Според мен, това е истинското изкуство на една връзка. И това трябва да стане не чрез вменяване на задължение, това трябва да се усети. Който и каквото да каже за това – няма рецепта... Направи си сам!

 

- А какво ако единият от двамата не се усети навреме?

- Ако не се усети, ще му проговориш. Интересното е, че най-голямата грешка на жените е в това, че не говорят в прав текст, а мъжете са прости машини и работят с директни команди. Тук ще ти дам един пример от книгата “Борбата за вдигнатия капак на тоалетната чиния” на Алън и Барбара Пийз.
Пътуват Мери и Джо в колата. Мери пита: “Джо, пие ли ти се кафе?”. Джо отговаря: “Ми не”, и продължава да кара. След 10 минути Мери е сърдита. Джо не може да проумее защо.

Проблемът в случая е, че на Мери й се пие кафе, но го казва индиректно и очаква Джо сам да се сети, за да спре някъде. Но тъй като мъжът е проста система, Джо не разбира какво иска от него Мери. А тъй като Мери не знае каква система е Джо, тя не задава въпроса си правилно. Ако му беше казала “Спри на някоя бензиностанция, моля те, защото ми се пие кафе”, Джо щеше да спре още на първата възможна, Мери щеше да си изпие кафето и всички щяха да са щастливи.

Вие очаквате мъжете да се сетят, но мъжете не се сещат. Ако имаш проблем или някаква нужда - кажи го. Кажи точно и конкретно: “Имам нужда от 100 лв. за еди какво си” и мъжът ще ти даде. Или “имам нужда от помощ” и мъжът ще помогне или ще намери друг начин на се свърши тази работа.

 

- Добре, разбрах за това, в което грешим ние - жените. А какво му липсва на съвремения мъж?

- Главно самочувствие. И е еднакво зле, ако самочувствието му е прекалено ниско или пък прекалено високо. Другото го говорихме преди малко - толерантността към повечето социални роли, които поема жената. И второто, мисля, че голям проблем на мъжете е потентността ми. Съвременият начин на живот, лошата храна, стреса, вкопчеността в материалното създават все повече импотентни мъже, а в резултат на това съвремената жена става все по-незадоволена. Разбира се, това е проблем, над който може да се работи. Както по отделно, така и във връзката.

 

- Но като че ли не искаме да работим над връзките днешно време и по-лесно се отказваме?

- Да. Мързи ни и предпочитаме да обвиняваме другия вместо да признаем, че и ние сме отговорни. Има една много готина мисъл на Сервантес: "Жената и чашата винаги са в опасност.". Когато човек почне да бъде немарлив към едната или към другата , все ще се намери някой, който да се погриже по-добре. От там нататък това е началото на края на една връзка.

 

- Тук намекваш за изневярата (кима). А кой според теб изневерява повече - мъжете или жените?

- Това винаги много ме е разсмивало. Казват, че мъжете кръшкат повече отколкото жените или обратното. Но простата аритметика показва, че броя на кръшкащите от единия пол е приблизително равен на броя на същите от другия пол. За да има изневеряващ, трябва да има с кого да му изневериш. Нали?

 

- Мъжете защо кръшкат?

- Това е биологичен инстинкт, втори по важност след инстинкта за самосъхранението. Природата е направила така, че този нагон да е много силен. Разказваме хиляди неща за изневери и сме ги облекли в хубави и накипрени думи. Но императивът е да бъдат оплодени повече женски, за да сме сигурни, че биологичната верига няма да прекъсне.

 

- А жените?

- Жените го правят основно от липса на внимание. Всяка жена иска да бъде в центъра, да бъде ухажвана, да бъде под светлините на прожекторите и да се чувства желана. Да има доказателство, че тя е номер едно в дадена ситуация. Един френски писател от края на 19-ти век казва: “Всички жени си приличат. Желанието на мъжа ги ласкае.” Това гъделичка тяхната суета.

 

- А какво ти е мнението за женската еманципация?

- Нещата за мен отдавна са изравнени откъм половата принадлежност и ролите са почти изравнени. Достатъчно е да видим колко много жени министри има, жени на високи длъжности, жени - ръководители на големи компании. Предишната субординация на ролите отдавна не съществува. Така или иначе не мога да разбера желанието на жените хем да са равни с мъжете, хем с тях да се отнасят като с „дами“... Съществуването на двете Вселени в една води до екзистенциален тюрлюгювеч, който съвременния човек несръчно се опитва да представи като „гурме“ на взаимоотношенията...
Преди години прочетох някъде едно изречение, което е квинтесенцията на мъжко-женските отношения: “Мъжът и жената заедно правят човека”. Още не съм стигнал до дъното на тези думи. Те са бездна, в която можеш да потъваш цял живот. От една страна в биологичен план - от връзката им се ражда дете. От друга страна мъжкото и женското у хората е ин и ян, които сами по себе си са несъвършени форми, но събрани заедно правят съвършенството на кръга.

Виж само какви мъдрости са стигнали до нас през бездната на вековете чрез фолклора: “Къща без мъж огън да я гори.” и  “Мъж без жена пукната пара не струва.”. Тия изречения може да ти звучат простичко, но те са висш синтез на опит, трупан през много столетия...
 

Хареса ли ти статията? -> Сподели я с приятели

Научи ли за най-новия ми семинар? -> ПРОВЕРИ ТУК

Ваша,

Leave a comment

Filtered HTML

  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Разрешени HTML tag-ове: <a> <em> <strong> <cite> <blockquote> <code> <ul> <ol> <li> <dl> <dt> <dd>
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.