Емоционален мазохизъм. Или в кои връзки играем срещу казиното?


Съобщение за грешка

  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; xmlrpc_client has a deprecated constructor in require_once() (line 4 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/drupalfu/lib/infusionsoft-php-sdk/infusionsoft.base.class.php).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; xmlrpcresp has a deprecated constructor in require_once() (line 4 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/drupalfu/lib/infusionsoft-php-sdk/infusionsoft.base.class.php).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; xmlrpcmsg has a deprecated constructor in require_once() (line 4 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/drupalfu/lib/infusionsoft-php-sdk/infusionsoft.base.class.php).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; xmlrpcval has a deprecated constructor in require_once() (line 4 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/drupalfu/lib/infusionsoft-php-sdk/infusionsoft.base.class.php).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; views_display has a deprecated constructor in require_once() (line 3157 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/includes/bootstrap.inc).
  • Deprecated function: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; views_many_to_one_helper has a deprecated constructor in require_once() (line 127 of /home/vipcente/public_html/olgan.org/sites/all/modules/contrib/ctools/ctools.module).

Случвало ли ви се е поне веднъж в живота да се окажете в ситуация, в която близък, познат или приятел да се оплаква от гадния шеф, от кучката шефка, от ужасната свекърва, от непоносимата тъща или от потискащия съпруг? Да участваш в такъв разговор не е много приятно, нали? При вида на чуждото страдание често се чувстваме сконфузени, понякога безсилни, а понякога, идентифицирайки се с разказвача, изпадаме в състояние, в което се нагърбваме с неблагодарната задача да спасяваме света.

Но като че ли по-често веднага щом чуем оплакване, лепваме на човека етикета „жертва“ и му пробутваме fast food семинарите от калибъра на „Оправи живота си за 3 дни“ или някоя книга еднодневка за преборване на страховете, забогатяване или отстояване на себе си.

В ерата на „Аз съм властелинът на съдбата си“ терминът „жертва“ се е превърнал в нарицателно за човек, който „просто не иска да се вземе в ръце“, а оплакването вече не е белег на споделяне или търсене на подкрепа, а е белег на слабост. Все повече сме склонни да гледаме на оплакващия се приятел с насмешка или презрение, отколкото да го чуем с ушите на емпатията и човешкото състрадание.
 

Не разбираме как „Щом й е толкова зле с него, защо просто не го напусне“ или „Като не й харесва тази работа, защо просто не си потърси друга?“. Отстрани всичко ни изглежда толкова просто - та дори елементарно - че прикривайки се зад високомерието, изпускаме онези фини детайли, които издават, че приятелката/ят ни могат ежедневно да понасят истински психичен тормоз.

Разбира се, не всяко оплакване е повод за притеснение и пускане на сирени, може поведението му да е продиктувано от простото желание да бъде изслушан и чут. Как да отличите приятел, който търси помощ от такъв, който има нужда от уши, ще прочетете в тази ми статия. Но ако оплакването е споделяне за тормоз в каквато и да е форма, по-вероятно е приятелят ви да е опитал всичко друго за да се справи със ситуацията и това да е последната му надежда да се спаси.
 

Емоционалното насилие е едно от четирите вида насилие, възникващи в междуличностните взаимоотношения. Другите три са: сексуално, физическо и домашно насилие. Познато ни е с разговорното определение „психически тормоз“, а дефиницията му звучи така - действие или поведение, насочено срещу другия човек против неговата воля, което предизвиква физическо, психическо и емоционално страдание.

Емоционалното насилие е по-трудно доказуемо от останалите три поради липса на физически белези, но последиците от него са също толкова травмиращи за психиката, колкото от сексуалното или физическото насилие.


Упражнява се чрез следните действия:

Използване на заплахи
"Ако не отслабнеш, няма да спра да заглеждам други жени/мъже."
"Ако направиш еди какво си, ще те напусна."

 

Изолация от социалната среда, целяща прекъсване връзката с реалността, в която жертвата би могла да стане независима, да потърси подкрепа или съюзници срещу действията на насилника.
“Не искам да се виждаш с приятелките си, защото те ти вредят/те дърпат надолу.”
“Няма нужда да ходиш на работа, аз нали печеля достатъчно. Там само ще те използват. Я по-добре си стой вкъщи/гледай децата.” 

 

Контрол чрез пари, лишаване от секс или принуждаване към сексуални действия, манипулиране чрез чувствата на страх и вина, чрез използване на некомпетентността на другия.
“Остави, аз ще го направя, ти нали не разбираш от това.”
“Защо изобщо спориш, аз нали знам по-добре.”
(Коронната реплика на съпруга на моя клиентка, който използваше голямата разлика във възрастта си, за да я убеждава в правотата си, независимо от това колко абсурдни бяха доводите и дали грешеше)

 

Унижения чрез правене на доброжелателни забележки, критикуване или издаване на разобличаваща лична информация за жертвата.
“Добрата майка няма други интереси освен детето и мъжа.”(коментар на свекърва към снаха си(моя клиентка), чието поведени и начини на възпитание не одобрява, в присъствието на други хора)

 

Деструктивно критикуване
“В тази фирма не мисли никой освен мен!”(критика, която е много генерализирана и която не се базира на истински доводи)

 

Отричане. Последното се проявява чрез отричане на насилието, търсенето на вина в поведението на жертвата и прехвърляне на топката.
“Аз всичко давам за теб, как можеш да си помислиш, че ти желая лошо”
“Ако не беше започнал да мрънкаш, никога нямаше да те нападна. Та аз изобщо не съм конфликтна.”

 

За външния наблюдател е трудно да разпознае, че в отношенията между двама души, било то парньори, работодател и подчинен, двама приятели или две приятелки, лекар и пациент, съществува такава динамика. Заради специфичната психична организация на насилника, действията му се прикриват зад маската на добрият самарянин. Посланията много често са парадоксални и имат за цел да объркат жертвата, за да се запази контролът над нея. Жертвата чувства, че нещо не е наред, но поради объркаността си, контрола и страха не може да докаже нищо.

 

Години наред бях в професионални отношения с емоционален насилник. Ако не беше банално административно изискване, надали щях доброволно да вляза в такава връзка. Месец след месец се излагах на неоснователна критика, унижение, насаждане на чувство на вина, а всеки мой опит да окажа съпротива завършваше с още по-изявена пасивна агресия. Всичко това бе поднесено с объркващо мил тон и усмивка, което ме блокираше още повече и ме оставяше с още по-голямо чувство на срам и вина. Отне ми години лична терапия, за да призная пред себе си, че имам работа с емоционален насилник. Разкостих поведението му и до най-малкия детайл, разпознах всички видове контрол и унижение, които бях преживяла.

И въпреки това известно време не излязох от тази връзка. Защо, ще питате? Защо приятелките ви, пребивани от мъжете си, остават с тях въпреки това? Защо нарочно търсим контакт с хората, които ни унижават и обиждат? Защо оставаме в отношения, които ни носят негативна стойност и изглеждаме за страничния наблюдател така, сякаш се самобичуваме и се държим като емоционални мазохисти.

 

В историята на сексуалното насилие има феномен, който се нарича повторно изнасилване. Той представлява целенасочено търсене на повторен контакт с изнасилвача от страна на жертвата. За непрофесионалисти това поведение е трудно разбираемо и често служи като повод да се прехвърли вината върху жертвата („Ми чи тя сама си го е търсила“) или да й се припише леко поведение. Обаче, ако открехнем вратата на своята предубеденост и надникнем по-дълбоко в преживяванията на участниците, ще видим, че търсенето на повторен контакт е поради страх, безпомощност, но най-вече от желание за възмездие, за да се възстанови чувството на себеуважение.

 

Защо стоях в тази връзка ли? Както и много други жертви, бях попаднала в капана на илюзията, че само да дойде подходящият момент и „ще му покажа аз кой е шефът тука“. Ще намеря начин да му втълпя какво ми е причинявал през всичките тези години и най-накрая самооценката ми ще възтържествува. Уви, такъв момент не дойде. Той никога не идва. Самостоятелната борба срещу насилника е като да играеш срещу казиното. Казиното винаги печели. Няма възмездие.

Най-доброто, което можете да направите, е:

* Да си осигурите подкрепа и свидетели още докато се намирате в уязвимата ситуация

* Да напуснете навреме и да се погрижите, лекувайки последиците

 

Ако прочитайки статията дотук осъзнавате, че се намирате в отношения и сте подложени поне на 3 от изброените начини за упражняване на насилие над вас, ето как можете да си помогнете:

 

1.Говорете и запазвайте доказателства.

Запазвайте имейлите, есемесите, споделяйте с приятели, колеги, роднини, колкото и трудно да е това. Насилниците от всякакъв вид в 99 от 100 случая са огромни нарцисисти и за външния наблюдател ще е невъзможно да повярва как този прекрасен човек е могъл да направи толкова лошо нещо. И тук нямам предвид нарцис себелюбец, който по цял ден се гледа в огледалото, а нарцис с патологична организация на ума. Безумно съблазнява, оплита те в мрежата си по най-умелия начин само и само да те контролира, унижава и да се възползва от силата ти след това.

 

Ако мислите, че можете да надхитрите нарцис, вече сте загубили. То ще е само ако сте отгледани като по-голям нарцис или сте психопат (термин, описващ емоционални насилници, които за разлика от нарцисистите не преживяват никакво чувство на състрадание, съпричастност и са лишени от всякаква чувствителност.)

 

В сериала „Големите малки лъжи“ (Big Little Lies, 2017, HBO) една от главните героини - Селест (ролята играе Никол Кидман) - е домакиня, майка на две момчета и съпруга на сексуален и физически насилник. След като побоите стават по-чести и по-брутални - а те винаги ескалират с времето - жената търси помощ при психотерапевт. По време на терапията специалистката обръща особено внимание на споделянето на проблема с непосредственото обкръжение. Тя казва: „Ти си адвокат, Селест, знаеш какво се случва по време на съдебния процес. Когато съдията попита за мнението на свидетелите - дали някога са чували оплаквания от теб по адрес на твоя съпруг, какво ще му отговорят? Как е възможно, ще каже той, този прекрасен баща и грижовен съпруг да ти е причинил нещо? Нима това не е плод на твоята фантазия? Говори за това. Сподели го с приятелките си. С роднините си. С всички, които могат да застанат на твоя страна, когато стане страшно. Защото ще стане. Той няма да се спре, Селест...“

 

2. Потърсете психологическа помощ

Случва се обкръжението ни да е много критикуващо и да не е способно да ни окаже нужната подкрепа. А може би вече сте изолирани от всичките си външни контакти и да останете без връзка с реалния свят, а оттам и без всякаква подкрепа.

 

„Стремежът“ ни към такъв тип връзки пуска корени дълбоко в нашето минало. И каквото и да правим в настоящето, ако не излекуваме раната, ще попадаме в такива връзки отново и отново. Влизаме в тях с несъзнаваното чувство че този път ще е различно, този път ще се справя и ще си възвърна чувството на себеуважение. Уви, това рядко се случва. Проиграваме един и същи сценарий до безкрай, докато накрая не отпуснем ръце.

Каква е ролята на професионалиста? Адекватната професионална помощ осигурява психологическа защита, подкрепа, помага за премахването на табуто около темата с насилието, помага на преживелите да възстановят връзката с реалността, да преставанете да се фокусирате върху тази тема, да възвърнете контрола над емоциите си и да продължите напред.

 

3. Прекъснете тази връзка или излезте от ролята на жертва

С емоционалната подкрепа на ваш приятел, близък, психотерапевт, съответните служби или някой друг - излизането от връзката с емоционален насилник е единственият начин да се спасите. Дали ще прекъснете самата връзка или, преработвайки травмата, ще успеете да поставите границата и да не позволите да бъдете третирани по същия начин, резултатът ще е един и същ - насилието ще спре.

Излизането от ролята на жертва рядко ще повлияе върху промяната на динамиката на връзката, в която се преживявате по този начин, но със сигурност ще ви предпази от това вбъдеще да не влизате в подобни отношения.

 

Всички имаме нужда да виждаме себе си чрез очите на другите. Бивайки социални животни, търсим затвърждаване на мнението за себе си чрез одобрението на някой друг. Иска ни се човекът отсреща да види в нас същото като него човешко същество със своите слаби и силни страни, със своите предимства и недостатъци и да ни приеме такива, каквито сме. В случая с нарцисовците (емоционалните насилници) това е изключено. Ще бъдете „приети“ само ако им вършите работа, ако връзката с вас им носи облага, ако им се възхищавате или правите каквото ви кажат. Вашата личност и вашата история имат значение дотолкова, доколкото разкриват онези слаби места, чрез които можете да бъдете контролирани.

 

Да очакваш да промениш насилник и да спечелиш неговото уважение е като да играеш срещу казиното. Казиното винаги печели!

Струва ли си да играеш сега, след като знаеш всичко това?...

Полезна ли ви беше статията? -> Споделете я с приятели

Искрено ваша,

Leave a comment

Filtered HTML

  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Разрешени HTML tag-ове: <a> <em> <strong> <cite> <blockquote> <code> <ul> <ol> <li> <dl> <dt> <dd>
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.