Има ли какво да научим от децата за любовта?


Обожавам децата!

Те са най-големите ми учители за живота, спонтанността и за отношенията между хората.
Прекарвам много време с дъщеря си, а когато имам възможност - и с едната си племенничка. Наблюдавам ги какво правят, какво говорят и как общуват помежду си. След такива мигове ми идват най-добрите отговори на въпросите, които някога съм търсила.


Веднъж, когато къпех племенницата си у нас, тя изведнъж си хвърли играчките във ваната, надигна се над водата, погледна ме с чистите си детски очи и промълви:

      - Оля, аз те обичам. Искам да ме вземеш при вас - и ме прегърна с малките си мокри ръчички.

Бях изумена от този изблик на детски чувства, искреност и същевременно директност. Седях на ръба на ваната с намокрените си дрехи, а сърцето ми туптеше като обезумяло. Сълзите безспирно се стичаха по бузите ми, стигайки до широката усмивка, а в главата се превъртаха едни и същи мисли.

Питах се:

"Какво ни пречи да бъдем толкова искрени, колкото децата? Защо се страхуваме да покажем уязвимост, като си разкриваме чувствата? Кой ни пречи да кажем "обичам те", когато обичаме, или "харесвам те", когато харесваме?"

И отговорите бяха - "ние", "ние" и "ние".


Ние самите си слагаме прегради, барикади или цели крепости, които уж ни пязят от собствените ни чувства. А пазят ли ни наистина и какво печелим от това? Очакваме другите да се сетят, че ги обичаме или че ги харесваме. Очакваме да видят чрез постъпките ни, че чувстваме всичко това. Очакваме "по плодовете ни да ни познаят", но рядко дръзваме самите ние да говорим за причината, която седи вътре в нас.

Страхуваме се да бъдем отхвърлени, неразбрани, осъдени и затова избираме да не говорим за любовта. А има ли нужда от това? Любовта има ли нужда от оценка? А от разбиране? А от приемане?

Любовта е като въздуха.

Независимо дали го искаш или не, дали го приемаш или не, той е навсякъде. Вдишваме го, без да искаме нечие позволение, живеем благодарение на него, без да искаме оценката на някой друг.

А сега си представи, че ти притежаваш целия въздух на света. От това, колко въздух ще споделяш, зависи животът на всеки друг. Все така ли ще го пазиш за себе си? Ами ако въздухът е любовта?



Обичаш ли някого? - Кажи му!

Харесваш ли някого? - Сподели!

Липсва ли ти някой? - Обади се!

Благодарен ли си? - Благодари!



Обожавам децата! Те са най-големите ми учители за живота, спонтанността и за отношенията между хората. Кой ни пречи да бъдем като тях?

Хареса ли ти статията? -> Сподели я с приятели

С любов,

Leave a comment

Filtered HTML

  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Разрешени HTML tag-ове: <a> <em> <strong> <cite> <blockquote> <code> <ul> <ol> <li> <dl> <dt> <dd>
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.