Бракът не е ли отживелица?


Бракът не е ли отживелица?
Не е ли демоде в днешно време хората да се женят?
Променя ли нещо един печат в паспорта?

Това се все въпроси, които най-често получавам от медиите, клиентите и хората около мен. Погледнато отстрани, въпросът с браковете у нас изглежда много плашещ. Първо, виждаме годишните статистики на НСИ, които светят в червено с мизерните 3% сключени бракове (половината от които завършват с развод). Второ, онагледяваме невероятен отпор срещу институцията от страна на младите българи, които като мантра повтарят горните три неща.

Изненадва ме колко много внимание се обръща на цифрите и думите вместо на ПРИЧИНИТЕ, които стоят зад тях. А причините винаги са там. ВИ-НА-ГИ! За мен истинският въпрос в тази вечна дискусия не опира до брака като такъв, а до ПОСЛЕДИЦИТЕ, до които води този начин на мислене.

Ако беше само до печата в паспорта и до желанието да живеем на семейни начала, нямаше да имаме проблеми с раждаемостта, с насилието във връзките и с онези половин милион българи, които не могат да имат деца. Знаете ли, че до 50 години население колкото София, Пловдив и Бургас ще се заличи от демографската карта на България? Два милиона българи ще спрат да съществуват! ДВА милиона. Защо?
Защото истинският проблем не е в ограниченията, които уж налага бракът, нито е в разходите за сватба, от които някои се плашат. Истинският проблем е в това, че зад паравана "бракът е отживелица" и "печатът не променя нищо" стоят куп други неща. Някои се страхуват да поемат отговорност, други не са докрай сигурни в избора си, трети използват партньора си за временно пристанище, четвърти се страхуват да повторят историята на рожденото си семейство, пети приравняват брака към доживотна присъда, а останалите изопачават понятието свобода като слободия и лакомия.

Но независимо какви са причините, се чудя, колко от вас (които са против брака) са търсили отговора на въпроса ЗАЩО? Защо не искам да се женя? Защо избирам да хуля брака, вместо да съм спокоен с избора си? Защо се противопоставям толкова яростно, вместо да си замълча? Защото, когато човек е спокоен в душата си, той няма нужда да хули и да брани. Той е смирен и приема своя избор и този на другите с любов. 

Ще завърша мислите си с цитат на велик човек, чиито думи от книгата "Умението да обичаш" ме спасиха в момент на голямо отричане и душевна болка. Могат да спасят и някого от вас.

"Освободете се от всички тези планове да бъдете това, което не сте, и станете това, което сте."
- Дон Мигел Руис

 

Хареса ли ти статията? -> Сподели я с приятели

Искрено Ваша,

Comments ( 1 )

  • Алекс says:

    Страхотно послание за брака ! Истината е ,че ... не '' брака '' като '' брак '' като институция е проблем за някой хора .. а точно ..определението '' какво следва след него '' ... Страха е част от ''егото '' .. което за съжаление не допуска да бъдеш себе си .. Това се превъзмогва ,ако имаш ум и  сърце да чуеш , да знаеш .. да разбереш другите ! Поздравления за статията , Олга ! :) 

Leave a comment

Filtered HTML

  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Разрешени HTML tag-ове: <a> <em> <strong> <cite> <blockquote> <code> <ul> <ol> <li> <dl> <dt> <dd>
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.