Леко стисна пръстите ми със силната си мъжка ръка, пожела ми хубав ден и ме изпрати с думите: „Благодаря ви. За това че ми позволихте да ви помогна...“

Често ме питате: „Защо съвремените отношения рядко издържат на трудностите в живота и не продължават във времето?“

четиво за 7 мин.

Преди няколко дни, къде случайно, къде не, ставам свидетел на следния разговор между майка, баща и тяхната 5-годишна дъщеря.

- Мамо, защо нямам лице като твоето? - жалостиво пита момичето.

Внимавай какво си пожелаваш

Значи,

Началото на статията ТУК

Статията е написана с изричното съгласие на участниците. За целите на конфиденциалостта някои от фактите са променени, но смисълът  е запазен.  Всяка прилика с реални хора е абсолютна случайност.

Статията е написана с изричното съгласие на участниците. За целите на конфиденциалостта някои от фактите са променени, но смисълът  е запазен.  Всяка прилика с реални хора е абсолютна случайност.

- Старая се толкова много, уча, развивам се, давам всичко от себе си и в работата, и във връзката, и в приятелствата, а резултатите... вместо да се подобрят, се влошават. Сигурно някъде греша? - погледна ме въпросително със зачервени от умора очи и леко се наведе напред в очакване на отговор.

Независимо дали детето ви го показва или не, независимо дали е все така послушно както преди, емоцията е там, избива по-най неочаквани начини и би било хубаво да й обърнете внимание.

Четиво за 5мин.

 

Чух само:

Но как се справяш със скептицизма? Как гледаш на критиката и особено на нападателните коментари от жени към жени? С какво си го обясняваш, Олга?

Това бе един от онези въпроси, които ти зашлевяват неочакван шамар и мигновено те връщат в реалността. Бях шашардисана и не знаех как да отговоря.

Pages